Посвещава се на 100 - годишнината
от превземането на Одрин през
Балканската война!
Ние носим
силата на българския дух,
славата победна,
гордостта!
Ние носим
огъня свещен на Аспарух,
волята
да победим дори смъртта!
Към Одрин
водил ни е още Крум,
към Одрин
водил ни е Калоян!
Войниците ни,
след победен щурм,
отсядали са там
на боен стан!
Към Одрин!-
зоват ни за подвиг
невиждан дедите!
Към Одрин! -
зоват ни
на робската ярост
вълните!
Към Одрин! -
дружините български
смело напират!
Към Одрин! -
просторите
бури гръмовни
раздират!
Но Одрин
е страшната крепост
прочута, вековна!
Но Одрин
е крепост призната,
модерна, световна:
недосегаема,
непробиваема,
непревземаема!
Преценка такава
ни дава
наука военна.
Така е.
Но ние си имаме
истина своя безценна:
безумната храброст,
духът несломим,
разбиват
на мрака вековен
стените,
на крепости яки,
прочути,
разтварят вратите!
И ето - стихии,
помитащи всичко,
на юг полетяха.
На Тракия равна
полята свещени
запяха!
През бури студени,
мъгли,
ветрове и несгоди,
тръбата победна
към Одрин
за подвиг ни води!
През Лозенград,
Ескиполос, Петра,
Караагач и Чонгора,
през Гечкенли,
Селиолу, Ереклер,
Бабаески, Люлебургас
и Бунархисар!
През Булаир,
та чак до Чаталджа
вразите треперят -
утеха,
спасение търсят
къде да намерят.
А Одрин
е още в обсада!
А Одрин
още не пада!
Там фортове бойни,
безбройни
поставят преграда.
Преграда?
Духът Аспарухов
не знае преграда!
Духът Симеонов
не помни пощада!
И кой
безпределния устрем
победен
ще спре?
И кой несломимата воля
за подвиг
ще спре?
Стоманени полкове
идват,
щурмуват стените.
Щурмуват Преславци,
Родопци,Загорци
и Бдинци!
Щурмуват Дунавци,
Хасковци,
Шипченци, Шейновци!
Щурмуват Плевенци,
Кърджалийци,
Тунджанци, Ямболци!
И всяка преграда
пред силата българска
пада:
Карталтепе, Папазтепе,
Маслак,
Айджийолу, Таштабия,
Каялък,
Айвазбаба, Кестенлик,
Куручешме,
Топйолу, Йълдъз,
Кавказ!
Луната
изгрява червена,
докрай удивена,
и бавно възлиза нагоре,
от гръм осветена.
Бръмчи самолет
и "одринки" бомби
избухват.
Последните
крепости
вражески
с трясъци
рухват.
Шукри паша
бялото знаме
смирено развява,
забравил
за своята гордост
и почит,
и слава.
Камбание
песни
за славата
българска пеят
и знамена български
над Одрин
победно се веят!
Одрин падна!
Светът изумен е!
По всички посоки
лети новината!
Блести на зората,
родена
от щик,
СВОБОДАТА!
И нареди се
победната слава
на Одрин
до славата
на Ахелой,
Клокотница
и Шипка -
стъпките твърди
и горди
на народа - герой
в броеницата
на вековете!