На моите приятели

Снежина Христова
Аз много ти дължа,
ти много ми дължиш...
Нима ни свързват само дългове?
Щом в свойта скръб
съзираш сълзите в очите ми
и с мойта радост
слънчева усмивка
разсветва твоето лице,
не сме си длъжни!
Защо благодариш?-
Длъжниците са чужди.