Налей, кръчмарю...

Валентин Чернев
/кратки форми/

Кръчмарю, дето зад тезгяха дремеш,
жарта разбутай, огъня стъкни,
налей ми чаша отлежало време
от гроздето на младите ми дни.

Налей ми чаша – пълна и пенлива,
сто луди билки нека има там!
Налей! И младостта ми да прелива...

Ракията аз си я правя сам.