Какво от туй, че си поет
с душа чувствителна и нежна,
че пееш за любов и чест,
за вечна красота безбрежна?
Какво от туй, че лекокрил
животът вихрено те носи,
че сякаш рая си открил
и нямаш глупави въпроси?
Какво от туй, че си признат,
известен - с почести, награди,
че всекиму си като брат
и бягаш от житейски свади?
Какво от туй, когато там -
в Ирак и Сирия, Египет,
в бунтовния Афганистан
площадите във кръв се къпят?
Какво от туй, когато тук
бащите ни безхлебни бродят
и ровят в кофите с боклук,
на скитници живота водят?
Поетът храбър е войник
на правдата и красотата,
а словото е негов щит
и остър меч на Свободата...