Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
На Клюев
Не е оная любовта.
Ах, зная аз, че ти тъгуваш,
затуй че с лунната метла
стихът калта не ще разтури.
Над челото ти заблестя
за радост и тъга звездата,
ти от сърце дома възпя,
но не вгради във дом душата.
Когото чакаше в нощта,
подмина стряхата отново.
Кому ти ключа завеща
и позлати със звучно слово?
За слънце днес не ти се пей
и рай не виждаш през стъклата.
Тъй маха мелница крилата,
но не полита към небе.
1918
***
Не Е онАя любовтА.
Ах, знАя Аз, че тИ тъгУваш,
затУй че с лУнната метлА
стихЪт калтА не щЕ разтУри.
Над чЕлото ти заблестЯ
за рАдост и тъгА звездАта,
ти от сърцЕ домА възпЯ,
но не вградИ във дОм душАта.
КогОто чАкаше в нощтА,
подмИна стрЯхата отнОво.
КомУ ти клЮча завещА
и позлатИ със звУчно слОво?
За слЪнце днЕс не тИ се пЕй
и рАй не вИждаш през стъклАта.
Тъй мАха мЕлница крилАта,
но не полИта към небЕ.
* * *
Клюеву
Теперь любовь моя не та.
Ах, знаю я, ты тужишь, тужишь
О том, что лунная метла
Стихов не расплескала лужи.
Грустя и радуясь звезде,
Спадающей тебе на брови,
Ты сердце выпеснил избе,
Но в сердце дома не построил.
И тот, кого ты ждал в ночи,
Прошел, как прежде, мимо крова.
О друг, кому ж твои ключи
Ты золотил поющим словом?
Тебе о солнце не пропеть,
В окошко не увидеть рая.
Так мельница, крылом махая,
С земли не может улететь.
1918