ЛАЙКА
Една лайка днес съзрях,
от тревата как ми кимна
и помислих, ей сега
от земята ще я вдигна.
Ще гадая по листо,
дали някой ме обича,
листчетата по едно
с тайно име ще наричам.
Ще потънат в пепелта
цветолистчетата бели,
ще погине нежността
с имената отлетели.
И отминах по прахта
на коларската пътека.
Не я скъсах, не гадах...
Тя ще ме обича. Нека!
1963 г.
Мария Шандуркова
Худ.: Emmanuel Garant