„ЖЁЛТЫЕ ЛИСТЬЯ”
Яков Баст
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖЪЛТИ ЛИСТИ
С жълти листи вълните на вятъра брулят вратите.
Значи ранната есен е вече на прага отпред.
Сред невидими сметки в баланс счетоводен на дните
пак събира животът реколта. От някой друг ред...
Ще изчезнат надеждите, с пролет в сърцата родени,
разтопени в мъглата, в дима от огньовете бял.
Все по-често тъгата ще идва по вечерно време
и стрели ще пронизват словата със светла печал...
Ще си тръгне без сбогом лъжовното циганско лято,
под воали от влага ще скрият лица градове,
към поетите музата луда крила ще замята:
и на девствени листи с любов ще редят стихове...
Студове и кишавица времето есенно влачи,
командорът пристъпва, прииждаща зима реве...
Някой иска да пие, а някой желае да плаче,
но съдба се не мами. Не трий есента грехове...
Ударения
ЖЪЛТИ ЛИСТИ
С жъ́лти ли́сти вълни́те на вя́търа бру́лят врати́те.
Зна́чи ра́нната е́сен е ве́че на пра́га отпре́д.
Сред неви́дими сме́тки в бала́нс счетово́ден на дни́те
па́к съби́ра живо́тът реко́лта. От ня́кой друг ре́д...
Ште изче́знат наде́ждите, с про́лет в сърца́та роде́ни,
разтопе́ни в мъгла́та, в дима́ от огньо́вете бя́л.
Все по-че́сто тъга́та ште и́два по ве́черно вре́ме
и стрели́ ште прони́зват слова́та със све́тла печа́л...
Ште си тръ́гне без сбо́гом лъжо́вното ци́ганско ля́то,
под воа́ли от вла́га ште скри́ят лица́ градове́,
към пое́тите му́зата лу́да крила́ ште замя́та:
и на де́вствени ли́сти с любо́в ште редя́т стихове́...
Студове́ и киша́вица вре́мето е́сенно вла́чи,
командо́рът пристъ́пва, прии́ждаща зи́ма реве́...
Ня́кой и́ска да пи́е, а ня́кой жела́е да пла́че,
но съдба́ се не ма́ми. Не три́й есента́ грехове́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Баст
ЖЁЛТЫЕ ЛИСТЬЯ
Жёлтых листьев волну ветер бросил в открытые двери.
Значит, ранняя осень незримо пришла на порог.
На невидимых счётах в балансе земных бухгалтерий
Жизнь плюсует итоги. Всего только несколько строк…
Унесутся надежды, рождённые в сердце весною,
Растворятся в тумане, в дыму разожжённых костров.
Почему-то всё чаще грустится вечерней порою,
Стрелы светлой печали пронзают мозаику слов…
В даль с последним теплом, не прощаясь, уйдёт бабье лето,
Небо серой вуалью прикроет тоску городов,
Беспокойная муза всё чаще приходит к поэтам:
И на девственной глади листа – откровенность стихов…
Время дальше несёт в холода и промозглую слякоть,
В рёве злой непогоды слышны командора шаги…
Кто-то хочет напиться, а кто-то желает заплакать,
Но судьбу не обманешь. Нам осень не спишет грехи…
http://www.stihi.ru/2013/09/18/104
---------------
Руският поет Яков Баст е носител на много литературни награди. Завършил е висше образование, има докторска степен по икономико-математическо моделиране. Автор е на книги с поезия, сред които „А жизнь продолжается” (2013 г.), „Старые дворы” (2013 г.), „Свет погасшей звезды” (2013 г.) и др. Живее в гр. Киев.