Отдавна вече теб те няма,
в небето твоят лик блести,
но своята любов голяма
оставила си тука ти!
Ти още бдиш над мене, мамо,
усещам твоите ръце.
Едничка грижа имаш само -
да пазиш моето сърце.
Да бъде то добро, човечно,
олтар да е на любовта.
Да бъде топло и сърдечно,
да прави по - добър света.
Но често случва се, не мога
злината сам да победя.
Дори молитвата към Бога
не ме спасява от беда.
И пак не губя дух и вяра,
тъй както вярвал съм преди
във истината древна, стара,
че любовта ще победи!