Когда погаснет свет, когда утихнет звук,
И всё былое превратится в пепел,
Взгляд устремится вдаль, и ты движеньем рук
Поймать захочешь безуспешно ветер...
Ты здесь, но нет тебя. Твоя исчезла тень,
И глупо пустоту искать пытаться.
Поймёшь, как тяжело на свете, не любя,
Живым стараясь быть, но лишь казаться...
КОГАТО ГАСНЕ СВЕТЛИНАТА
Превод: Радко Стоянов
Когато гасне светлина и стихва звук,
и миналото се превръща в пепел,
напред отправяш взор и пак желаеш тук
да хванеш неподвластния ти вятър.
От сянката ти няма даже и следа,
и глупаво е пустота да хванеш…
Разбираш: без любов е истинска беда,
уж жив си, ала само си мечтаеш…