***

Не знам защо, не знам и как,
но Дявол често между нас застава.
Усещаш ти, най вече аз
как неусетно ни раздалечава.
Гориш по мен, горя по теб,
но срещите ни той студени прави.
Расте мълчание навред
и пълни незарасналите рани.
Не слушам аз, не чуваш ти,
когато обичта ни заговори.
Безкрили сме. Но тя кръжи -
надеждата от наште спомени.