Липсваш ми! Знаеш ли, времето спрях.
Търся ръцете ти в спомени стари.
Търся да чуя гласа ти познат
между хиляди други незнайни.
Стискам очите. И ето, във тях
става отново красиво и цветно.
Вече ни виждам на морския бряг
как се прегръщаме тихо и нежно.
Толкова плътни, че няма и грам
празно място за страх и за болка.
Свлекли от себе си смешния срам,
криещ роденото вътре дълбоко.
Бели съзвездия, бряг и вълни,
мен покрай тях във очите ти виждам.
Нека умът ми така да заспи -
край морето, което обичам.