Нахлу в града ни изведнъж.
Нахлу със дъжд и буен вятър.
Така внезапно - като мъж,
ограбващ топлото ми лято.
Нагрочена и малко зла
решила бе да ми се сбъдва.
А аз очаквах точно тя
в прегръдка топла да ме сгушва.
Да имам време да боля
за лумналите й пожари.
Но вятърът й полудял
избърза и ме изпревари.
Издуха всичко. Оголя.
Дъждът боите й размаза.
Една пара, дори една
не взех от нейното богатство.