Седеше там, на ъгъла пред бара.
Отчайващо красив и твърде млад.
Шест празни стола само ги деляха
и пълен с чужди тайни полумрак.
Вървеше тя насреща му - шармантна,
с разголен гръб, дълбоко деколте.
Като светулки подир нея пламваха
очите на самотните мъже.
Звучеше музика - гласа на сакса.
Бе твърде рано, дансингът бе пуст.
Две бучки лед - във неговата чаша -
единствените бяха в този блус.
Накрая спря се тя. До него седна.
Към бара мъжка завист запълзя.
От сепаретата с очи ги стреляха
жените с недолюбени сърца.
Но нито тя ранена, нито той бе.
Стена издигнаха преди това.
През нея да премине само можеше
гласът на сакса. И нощта.