Във автобуса селски, с цвят ръждив,
по стъпалата бавно влиза,
поклащайки бедра и бюст красив,
една особа, вечно мълчалива.
Тя знае, че със следващия жест
ще събере накуп очите мъжки
и много грациозно и с финес
прокарва длан през кичурите гъсти.
Изпълва се докрай със махагон
пространството край нея. И с въздишки.
Надигнал се насреща й нагон
изпива бавно нейните извивки.
И само в дъното, далеч отзад,
опитва глас да вдигне женска завист.
Но приглушен остава. С пълна газ
шофьорът тръгва. С нея в огледалото.