Понякога за твоите пирати
си спомням от прочетените книги.
За битките, внезапните обрати
и робите с дрънчащите вериги.
От раси бледолики, цветнокожи,
споени в монолитен, здрав народ,
сам Бог в олтара ти свещен положи
на свободата приказния плод.
И веят се безкрайните тръстики,
и люшка се вълшебен карнавал,
девойки знойни, огнелики,
любов и устни жарки от корал.
Аз чувам песента на Че Гевара,
Хосе Марти как стихове реди.
Звучи призивно Гуантанамара
и дишат волно морните гърди.
Хавана - Куба - свобода свещена,
Давид библейски срещу Голиат.
Страна - и горда, и непокорена,
и знаме за един свободен свят!