Весело се днес живее -
цял един народ се смее.
Има пълна свобода
и на село, и в града.
Можеш всичко да говориш,
да мълчиш или да спориш,
да гладуваш и ядеш
или просто да умреш.
Бях партиен секретар,
после храбър седесар,
земеделец - петковист,
царедворец - монархист.
А сега съм си на село,
трудя се умело, смело,
собственик съм - господар,
на стопанството си цар.
Имам къща, две прасета,
пет кокошки и петел,
ниви двечки - келемета,
магарица за модел.
С дървеното криво рало
из полето запустяло,
цял ден си ора, ора
с магарицата добра.
Кеф ти фитки и прасета,
пръчове, кози, телета,
кеф ти боб, пипер и хрян,
кеф ти сирене, айран.
А пък мутри, политици -
и левици, и десници,
нека да ядат кюфтета -
пак ще си останат псета.
Хайде, тръгвайте на село,
хляб се вади с пот на чело!