Как сладко спится поутру
В глухой, средь леса, деревушке,
Где сосны стонут на ветру,
И травы шепчут на опушке.
А в доме пахнет пирогом,
Травой душистой, караваем,
Певучий чайник со свистком,
И Шарик будит звонким лаем.
Лампадка тлеет у икон,
И ветер треплет занавески.
У чистых маленьких окон
Фиалок разноцветных всплески.
И радует воскресный день,
Открыв глаза, лежу в постели.
Вот сновидениям взамен
Нестройно звуки залетели.
Но скоротечен жизни миг:
Летят строптивые денечки,
Уж сад за стеклами притих,
Роняет желтые листочки.
Как сладко спится поутру
В гостях, в далекой деревушке,
Где звонкий Петька ждет зарю,
И часики спешат в избушке.
НА ГОСТИ
Превод: Радко Стоянов
Как сладко спи се призори
в селце, стаено в тишината,
където в борови гори
ветрецът шепне си с тревата.
А в къщи – на пирожки дъх
и на краваи аромата,
на чайник пеещия лъх,
на Шарик звучната соната.
Кандилцето си тлее там,
потрепват белите пердета,
в прозорците проблясва плам-
на теменужките привета.
Как празничен е този ден!
Очи отварям сам, в постели,
и сякаш в сън съм откровен-
с нестройни звуци затрептели.
Но скоротечен е мигът,
летят си безметежни дните.
И рони, уморен, светът
на жълтите листа тъгите.
Как сладко спи се призори,
на гости, във селце далечно,
където Петльо до зори
пришпорва часовете вечно.