Дождь мелодией вновь сердце грустью наполнит.
И случайно прольёт мне на душу печаль.
О любви твоей светлой и нежной напомнит,
И тоску по тебе принесёт невзначай.
Осень, осень, не плачь, чувства нам не остудишь!
И напрасно не лей, словно слёзы, дожди.
Их мелодией грустной любовь не погубишь
И поэтому плакать по ней подожди.
Все печали мои отведи ты сторонкой,
В сердце песнею нежной тоску утоли.
И на струнах дождя снова радостно, звонко
Мне мелодию счастья, любви подари!
© Copyright: Наталья Фоменко Шитова, 2013
Свидетельство о публикации №113110402702
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ДЪЖДОВНА МЕЛОДИЯ
Дъждовна мелодия пак,
сърцето ми пълни с тъга
и се промъква случайно
в моята душа, скръбта.
И за любовта ми светла
и нежна, тя ми напомня.
И по тебе тъгата моя ,
неочаквано се пренася.
Есен, недей ти да плачеш,
любовта ни не ще охладиш
и недей напразно да лееш
сълзи, като дъжда.
С мелодията си тъжна,
любовта ни, не ще погубиш
и за това ридаеш,
но недей бърза, почакай.
Всичките мои скърби,
ти настрана захвърли,
в сърцето с песента нежна,
тъгата ми ти утоли.
И на дъждовните струни,
отново радостно, звънко,
на мен мелодия за щастие,
и любов , ми ти подари.