Ти, моя звезда синеока,
искрица от български род!
Как светиш високо, високо
в най-чистия мой небосвод!
Несетно и детството твое
се скри във вълшебни гори.
Ти търсиш днес нови герои,
вълнуват те нови игри.
Излиза на твоята сцена
момче с възхитени очи.
Ту с теб изчислява проценти,
ту после смутено мълчи.
Мечтите ти - цяла Вселена,
а чувствата - буйна река.
От песен сега си пленена,
след малко - от скръб и тъга.
Ти с мерки безхитростни мериш
доброто и злото в света.
И търсиш приятели верни
ти, цвете с тъй крехки листа!
За теб от душа аз се моля
да срещаш по-малко беди.
Расти, моя радост, на воля!
Щастлива и здрава бъди!
* Преди месец внучката ми навърши 12 години.