Красимир Георгиев
„ПОСЛАННИК ПЕТУШИНЫХ ГРЕБНЕЙ”
Роман рассказ о змеях, драконах и других чудовищах
Перевод: Николай Штирман
Красимир Георгиев
„ПРАТЕНИКЪТ НА ПЕТЛЬОВОТО ГРЕБЕНЧЕ”
Роман-приказка за змейове, дракони и други чудовища
Съдържание http://www.stihi.ru/2013/11/16/759
УВОДНА ГЛАВА, В КОЯТО
ЩЕ ВИ ЗАПОЗНАЯ С ПЕПИ, ЧЕЧО ЧЕРЕШЕНОТО ТОПЧЕ
И ДРУГИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА КЪЩИЧКАТА НА ИГРАЧКИТЕ
И ЩЕ ВИ РАЗКРИЯ ТРИТЕ ПРИКАЗНИ ТАЙНИ
Защо сте тъжни, деца!
Защо сте намусили нослета, такива едни, студени и блестящи като нослето на моята играчка Пепи?
Не вярвате? Питате как аз, голям човек с е-е-ей такива мустаци и лула при това, как мога да имам играчки?
Имам, деца. Честна дума! Имам цяла къща на играчките. Всяка вечер излизам на двора и си играя с тях. Изсвирвам остро с уста, ето така, слагам двата пръста тук и изсвирвам. И тогава като изпод земята изскачат моите най-добри приятели – Пепи и Чечо Черешеното топче. Стига да ми се доиграе – свирвам, а те са вече до мен. Вие, деца, непременно трябва да се научите да свиркате с уста. Ако имате играчки приятели, така ще се събирате най-бързо.
И тръгваме – аз, Пепи и Чечо Черешеното топче, към къщичката на играчките. След седем часа привечер е времето за игри. Приближаваме до къщичката на играчките, Пени звъни на звънците, а те са мно-о-го-много. И чакаме ла ни отворят.
На вратата – надпис:
ТОВА Е
КЪЩИЧКАТА
НА ИГРАЧКИТЕ
Отдолу някой бе добавил (с дебели букви):
ПУСКАТ СЕ САМО ДЕЦА
И ГОЛЕМИ ХОРА, КОИТО
НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ
НЕ СА РАЗПЛАКВАЛИ ДЕЦА!
А до звънеца – друга табелка, по-малка:
Куклата Мама – звъни 1 път!
Морската фея – звъни 2 пъти!
Принцеса Десислава – звъни 3 пъти!
Куцият Джо – зв. 4 пъти!
Ицо палячото – звъни 5 пъти!
Рота войничета – зв. 6 пъти!
Танцьорките на дивашки танци – звъни 7 пъти!
Чечо Черешеното топче – звъни 8 пъти!
Шоколадовото мече и кончето Муси – зв. 9 п.!
Пепи – звъни 10 пъти!
Балончето, топката и сините цветя – зв. 11 пъти!
Вратата се отваря – посреща ни Куцият Джо. Колкото пъти идвам в къщичката на играчките, винаги ме посреща Джо.
Спомням си, когато къщичката на играчките чакаше своите нови стопани, чудехме се кой в коя стая ще бъде най-удобно да живее. Къщичката е на три етажа, ето такава...
Куклата Мама реши, че за нея не било здравословно да изкачва всеки ден по няколко етажа, затова предпочита да вземе стая на първия. Виж, ако има асансьор, друга работа, тогава и на тавана може, но така – само на първия етаж.
– Щом като не е здравословно за куклите да се изкачват – казаха едновременно Морската фея и принцеса Десислава, – и ние искаме на първия етаж. То от много ходене я прическа ще си развали човек, я ще настине. Искаме на първия етаж! На първия!
Тогава се намесих аз. Казах, че Куцият Джо непременно трябва да живее на първия етаж. После помолих Пепи да донесе лист и молив и да нарисува разпределението на стаите. Пепи е образована играчка, знае да пише и да чете. Имало училище за играчки във фабриката – до V клас.
Ето какво нарисува Пепи...
Балончето, топката и цветята пожелаха да живеят на върха. Помолиха само да се смени керемиденият покрив със стъклен. Ицо палячото бе възхитен от другата стая на кулата. Той извади от палячовската си торба една дълга въжена стълба, провеси я през прозореца и сподели, че това е парадният му вход. Танцьорките на дивашки танци заеха голямата зала на втория етаж. В единия край на залата – леглата им, а в другия – нещо като сцена, където тренираха. Войничетата, водени от младо офицерче с огромна кръгла шапка, ето такава, под строй се изкачиха до другото помещение на етажа. Стаята беше обширна и имаше място за леглата на всички войничета и дори за още толкова, но офицерчето каза, че леглата задължително трябва да бъдат на два етажа, за да заприлича стаята на войнишка стая. Инак по какво щяло да проличи, че това са войници, а не кисели краставички в саламура. И на леглата бе изкомандвано да се подредят точно така, както леглата в спалните вагони на влаковете...
Разказвам ви аз, дечица, за къщичката на играчките, рисува Пепи за вас къщичката такава, каквато е: с високата кула в левия край, с въжената стълба, излизаща през прозореца на Ицо палячото; приказката вече започва, деца, но вие още сте тъжни! А знаете ли как ще се разсърди Пратеникът на Петльовото гребенче, ако ви види намусени? Знаете ли, че по времето, когато той заемаше поста първи министър на правосъдието и петлите, в една от наредбите си, мисля, че беше 709-а, бе заповядал:
Наредба № 709
на Пратеника на Петльовото гребенче,
първи министър на правосъдието и петлите:
ЗАПОВЯДВАМ! КОГАТО
НЯКОЙ РАЗКАЗВА ПРИКАЗКА –
ТЪЖНИ ДЕЦА ДА НЯМА!
– Приказките – казваше Пратеникът на Петльовото гребенче – са като ракетите. Качваме се в тях, за да ни заведат до някакъв далечен, дале-е-чен свят. Къде се намира този свят още не знаем, но сме сигурни, че ще стигнем...
Ще възразите – ето, приказките са като ракетите, обаче ние не знаем да караме ракети.
Обяснявам:
Тези ракети-приказки не са като другите, те са необикновени. Ще намерите в тях по едно малко трикрако столче, непременно трикрако, ще седнете на него, ще затворите очи и ще прошепнете:
Лети-и, лети-и, ле ти-и, ракета,
към тази весела планета,
населена днес с чудни приказки...
Лети-и, лети-и, лети-и, прелитай
по пътищата към звездите,
към царството на великани
и много смели хитьрпетровци,
към царството на злите вещици,
които с погледи изгарят
цветя и птици, и роса...
Лети-и към славни чудеса –
невероятни като сънища,
необясними като музика,
неизразими като облаци,
неповторими като утрини.
Лети към славни чудеса!
И тогава, деца, тихо, тихичко, като птица ще литне ракетата. Не очаквайте гръм и трясък както при другите ракети, нали това е ракета-приказка. На вас дори може да ви се струва, че сте заспали, но всъщност не сте заспали, а литвате с ракетата. И когато се върнете отново вкъщи, когато ракетата се приземи след дълги премеждия, може да ви се стори, че се събуждате от сън, а всъщност вие не се събуждате от сън, а се връщате от дълго пътешествие...
– Пътешествие! – възхищава се Морската фея. – Ах, обожавам пътешествията.
– Че кой не ги обожава? – пита Чечо Черешеното топче.
– Особено ако пътешестват палячовци... – уточнява Ицо палячото.
– И войници... – допълва офицерчето.
– А пък ние обожаваме предимно пътешествията за диваци... – в хор прибавят мнението си танцьорките на дивашки танци.
– И животни да има, всякакви животни и чудовищни змейове...
– И...
– И...
– Ще има! – успокоявам моите приятели. – И палячовци, и войници, и диваци, и чудовищни змейове, и змейски чудовища...
А сега – да ви открия трите тайни на полета в ракета-ириказка. Ако спазите тези три Приказни тайни, ще можете да отлетите закъдето пожелаете и да се върнете, когато искате. Не ги ли спазите, тогава...
ПЪРВА ТАЙНА:
За да се задвижи ракетата-приказка, най-напред – условията на Първата тайна.
Първо условие: Два месеца преди отпътуването не трябва да се карате с никого.
Второ условие: Два месеца преди отпътуването бъдете непрекъснато весели.
Трето условие: Не казвайте на никой за подготвяното пътешествие.
ВТОРА ТАЙНА:
След като сте изпълнили условията на Първа тайна, можете да преминете нататък. Втора тайна също има три условия.
Първо условие: Когато влезете в ракетата-приказка, носете със себе си една шапка с пискюл, една детска играчка (от тези, които мама и татко ви подариха за рождения ден и тъй много ви изплашиха) и един слънчев лъч, затворен в кибритена кутийка.
От шапката с пискюл ще направите прекрасна малка шапка-невидимка, защото, както знаете, в страната на приказките невидимките са важно нещо. Слагате шапката на главата си, добивате сериозен вид (винаги в подобни случаи трябва да бъдете сериозни) и прошепвате:
Стани ми, шапчице любима,
стани ми шапка-невидима!
И шапката с пискюл изведнъж ще се превърне в шапка-невидимка.
Ако в царството на приказките ви срещне лош човек или зло животно, всеки, на когото покажете детската играчка, ще се ужаси, ще затрепери от страх пред неизвестния кръвожаден звяр, който държите в ръцете си, и ще избяга.
Най-труден е въпросът със слънчевия лъч. Трябва да се събудите точно на Нова година сутринта, рано, много рано, да изчакате слънцето да изгрее и да хванете първия му лъч. Могат да се вземат единствено първите лъчи на новогодишното слънце, затова, ако не успеете, ще опитате отново чак догодина. Когато лъчът се настани в кибритената ви кутийка, знайте, че с него можете да извикате на помощ добрите духове и феи, великани и природни сили от приказките. Достатъчно е да отворите кутийката...
Второ условие: Навлезете ли в живота на някоя приказка, запознаете ли се с героите й, помагайте само на добрите, вършете добро и наказвайте тези, които заслужават наказание.
Трето условие: Да запомните наизуст тайнствените куплети на смелостта и да ги произнасяте тихичко, защото, ако ги научи някой отрицателен герой от приказките, ще стане всесилен и ще започне да прави зло на другите. Слушайте сега, деца. Ще ги прошушна. Само на вас...
И така, вече знаете тайнствените думи. Когато искате, ще можете да отпътувате към Царството на приказките. Остава само да научите и най-важната –
ТРЕТА ТАЙНА:
Колкото и да ви е трудно, когато пътувате по нажежените планински хребети на Юга или по ледените езера на Севера, колкото и да ви е страх, когато над главата ви изкряка кукумявка или усетите в тъмното невиждано и нечувано страшилище, колкото и да ви боли, ако зъл приказен цар ви хвърли ядосан на кучетата си и те започнат да ви разкъсват, каквото и да става, не трябва да се разплаквате. Знайте, че доброто в приказката винаги ще победи и ще ви спаси, ако сте в опасна обстановка. Обаче заплачете ли, ще останете вечно в тази приказка, при която сте плакали, и никога няма да се върнете на Земята. Бр-р-р-р!
Но ясно е, че за някакви си кукумявки и кучета никога не бихте плакали, затова съм сигурен за вас. Виж, друга работа е вече, ако, да кажем, е лято, а тъй много ви се иска да си направите снежен човек, но сняг няма, е, как да не заплаче човек при това положение? Или ако решите да обиколите цялото земно кълбо, да тръгнете от къщи по улицата на юг и да се върнете по същата улица, само че от север; а да вземат още от първия ъгъл да ви върнат у дома – пак може да заплаче човек. Ама за някакви си там кукумявки и диви кучета – не!
А сега, внимание! Загасете електрическите крушки и свещите, спуснете пердетата и се пригответе за път. Това не е вече вашата стая с разхвърляни по пода играчки. Вие вече не сте хлапето, което така обича да се катери по старата черница в двора. И небето като че ли не е познатото родно небе.
Това е ракета-приказка. Вие сте най-смелият пътешественик на земното кълбо. Небето е най-странното небе от приказния свят.
Остава само да затворите очи и да прошепнете:
Лети-и, лети-и, лети-и, ракета,
към тази весела планета,
населена днес с чудни приказки...
---------------
Красимир Георгиев
„ПОСЛАННИК ПЕТУШИНЫХ ГРЕБНЕЙ”
Роман рассказ о змеях, драконах и других чудовищах
Перевод: Николай Штирман
ВВОДНАЯ ГЛАВА (http://www.stihi.ru/2013/11/05/5949),
КОТОРАЯ ПОЗНАКОМИТ ВАС С ПЕПИ, ЧЕЧО ВИШНЁВЫМ МЯЧОМ
И ДРУГИМИ ЖИЛЬЦАМИ ДОМА ИГРУШЕК
И Я РАСКРОЮ ТРИ ВОЛШЕБНЫХ СЕКРЕТА
Почему вы грустите, малыши!
Почему мрачные и носы холодные и блестящие, как нос у моей игрушки Пепи?
Не верите? Вы спрашиваете, как я, большой человек с усами и трубкой, как я могу иметь игрушки?
У меня есть, дети. Честно! У меня есть целый дом игрушек. Каждую ночь во дворе я играю с ними. Беру дудочку в рот, сюда кладу два пальца и играю. А потом выскакивали как из под земли мои лучшие друзья – Пепи и Чечо вишнёвый мяч. Я ещё не завершаю игры, а они уже со мной. Дети, вы должны научиться играть на дудочке. Если у вас есть игрушки друзей, они быстро соберутся вместе.
И идём мы – я, Пепи и Чечо вишневый мяч в дом игрушек. После семи часов в сумерках настаёт время для игр. Подойдя к дому игрушек, Пепи звонит в колокола, их там много. И ждём, когда нам откроют.
На воротах – надпись:
ЭТО
ДОМ
ИГРУШЕК
Ниже кто-то добавил (жирным шрифтом):
Место для детских игр
и большие люди здесь
никогда не огорчают детей.
А у кнопки звонка – табличка поменьше:
Кукла Мама – кольцо 1 раз!
Моря Фея – кольца 2 раз!
Принцесса Даниела – кольцо 3 раза!
Хромой Джо – звонить 4 раза!
Иконка шут – кольцо в 5 раз!
Компания солдат – звонить 6 раз!
Танцор танцует дико – кольцо 7 раз!
Чечо вишня мяч – кольцо 8 раз!
Шоколад медведь и лошадь Мусси – звонить 9 раз!
Пепи – звонить 10 раз!
Пузырь шар и синие цветы – звонить 11 раз!
Дверь открывается – встречаемся с нашим Ламе Джо. Как всегда, когда я прихожу в дом игрушек, приветствует меня Джо!
Я помню, когда в доме игрушек ждут своих новых владельцев, их всегда интересует номер, в котором будет наиболее удобно жить. Дом состоит из трех этажей, так что…
Кукла Мама считает, что подниматься каждый день на несколько этажей не очень хорошо, поэтому предпочитает брать комнату на первом этаже. Если есть лифт, другое, дело!
– Ведь это вредно для куклы, подниматься по этажам, – сказали разом Морская Фея и Принцесса Даниела – и мы хотим только первый этаж. Много пешеходных прогулок в январе могут испортить кому-то причёску, а кто-то может простудиться. Мы хотим только первый этаж. Первый!
Я сказал – Джо Хромой, обязательно должен жить на первом этаже. Пепи затем попросили принести карандаш и бумагу и записать распределение номеров. Пепи получил образование, игрушка умеет писать и читать. Были школы на фабрике игрушек – до V класса.
Это то, что записал Пепи...
Пузырь шар и цветы хотели жить на вершине. Но просили заменить стекло – черепичной крышей Иконка шут был в восторге от второго номера башни. Он взял из сумки шутовской длинную веревочную лестницу, перебросил ее через окно и сказал, что это будет его вход в номер. Танцор танцует дико взял большой зал на втором этаже. На одном конце комнаты – кровати, а в другом – своего рода сцена, для обучения. Винтовки, во главе с молодым офицером в огромной круглой шляпе расположились в другой комнате на полу. Номер был большим и имел пространство для кроватей всех солдат, но офицер сказал кровати должны быть на двух этажах, чтобы быть похожими комнатами военных. Тогда будет ясно, что это солдаты, а не соленые огурцы в рассоле. И кровати должны быть так устроены, как кровати в спальных поездах...
Я говорил вам, отроки, в доме игрушек для вашего проживания есть: высокая башня на левом конце лестницы, за окном Ицо шута, история начинается, дети, но вы все еще грустны! Вы знаете, как вы рассердите посыльного петушиных гребней, если будете выглядеть угрюмыми? Знаете ли вы, что в то время, когда он занимал пост первого министра юстиции у петухов в одном из постановлений, я думаю, что это был указ 709, он командовал:
Указ № 709
Посланник Петушиных гребней
Первый министр юстиции у петухов:
ТОЛЬКО ТЕМ
КТО РАССКАЖЕТ СКАЗКУ...
– Сказки – сказал Посланник Петушиных гребней – как ракеты. Мы используем их, чтобы взять вас к некоторому, дале-е-е-кому миру. Где этот мир не знаю, но мы уверены, что вы туда попадёте.
Не могли бы вы – здесь, говорят, как ракеты, но мы не знаем, как движутся ракеты.
Я объясняю:
Эти ракеты-сказки не как другие. Вы найдете их на маленьких стульях, но только не на трехногих. Сидя на них, вы закрываете глаза и шепчете:
Летим – и летим – и мы и ракеты
к этой радостной планете
населенной сегодня замечательными историями...
Летим – и летим – и летим – и летим
Дорога к звездам
в царство гигантов
и очень смелых хитьрпетровцев,
в царство злой ведьмы
с глазами, которые сожгли
цветы и птиц и росы...
Лететь – во славу чудес –
удивительных как мечты,
необъяснимых как музыка,
невыразимых, как облака,
уникальных как утро.
Перелет к славным чудесам!
Затем дети, тихо, спокойно, как птица полетит ракета. Не ожидайте удара, как у других ракет, это же ракета-сказка. Вы можете даже думать, что вы спите, но на самом деле вы не спали, а летели с ракетой. И когда вы вернетесь домой, когда ракета возвратится после многих приключений, может показаться, что вы проснулись от сна, но на самом деле вы не проснулись от сна, а вернулись из долгого путешествия...
– Путешествие! – Восхищается моря Фея. – Ах, я люблю путешествовать.
– Кто их не любит ? – Спрашивает Чечо вишневый мяч.
– Особенно, если это путешествия клоунов ... – Указывает Ицо шут.
– И солдат... – Добавляет офицер.
– И мы обожаем путешествовать в первую очередь к дикарям... – добавил свое мнение Танцор танцует дико.
– И есть животные, любые животные и чудовищные драконы...
– И...
– И...
– У меня есть всё это! – Убедите своих друзей – И клоуны, солдаты и дикари, и чудовищные драконы, и драконы монстры...
А теперь – пора вам узнать три тайны полета на ракете – сказка. Если вы будете следовать этим трём волшебным секретам, вы сможете летать куда бы вы ни захотел, и когда бы вы не пожелали.
ПЕРВЫЙ СЕКРЕТ:
Для перемещения ракеты-сказки сначала – условия первой тайны.
Первое условие: два месяца до отъезда не должны ни с кем ссориться.
Второе условие: два месяца до вылета постоянно быть веселыми.
Третье условие: Не говорить никому о предстоящей поездке.
ВТОРОЙ СЕКРЕТ:
После того как вы выполнили условия первого секрета, вы можете двигаться дальше. Во втором секрете также имеется три условия.
Первое условие: Когда вы входите в ракету-историю, вам необходимо взять с собой шляпу с кисточкой, игрушки (те которые мама и папа дали вам в подарок на день рождения) и солнечный луч, заключенный в спичечный коробок.
Шляпа с кисточкой станет прекрасной небольшой шляпой невидимкой, потому что, как вы знаете, в стране сказок невидимости важны. Положите шляпу на голову, сделайте серьёзный вид (всегда в таких случаях нужно быть серьезными) и прошепчите:
Стань мой любимый ночной колпак,
Стань моей шляпой невидимкой!
И шляпа с кисточкой вдруг станет шляпой невидимкой.
Если в царстве сказок вы встретите плохого парня или хищного зверя, любой, кто будет вызывать у игрушек ужас, вызывать у них трепет от страха перед неизвестным кровожадным зверем шляпа невидимка поможет вам избежать неприятностей.
Наиболее трудным вопросом является солнечный луч. Вы должны проснуться именно Новогодним утром, рано, очень рано, ждать солнце и поймать его первый луч. Только первый луч солнца Нового года, так что если вы не сможете этого сделать, вы не сможете повторить попытку до следующего года. Когда луч будет в спичечном коробке, вы, знайте, что это может помочь вызвать хорошее настроение и феи, и великанов и природных сил. Достаточно открыть коробок...
Второе условие: Вы войдя в жизнь сказку и ознакомившись с ее героями, должны делать только добро и наказывать тех, кто заслуживает наказания.
Третье условие: Запомнить загадочные стихи мужества и произносить их тихо, потому что если вы научите этим словам негативных персонажей из сказок, они станут могучими и начнут причинить вред другим. Послушайте, дети. Эти стихи должны проговаривать только вы...
Итак, теперь вы знаете, таинственные слова. Если вы хотите, вы можете путешествовать в царство сказок. Остается только узнать самое главное –
ТРЕТИЙ СЕКРЕТ:
Однако трудно путешествовать по горным хребтам на юге или среди ледяных озер Севера и не пугаться, когда вам прохрипит сова в темноте или чувствовать себя во власти невиданного и неслыханного террора, не испытывать боль, если злой король феи бросит вас злым собакам, и они начинают рвать вас. Вы не должны плакать. Знайте, что добро в этой истории всегда будет побеждать и спасать вас, если вы находитесь в опасной ситуации. Но, если будете плакать, то останется навсегда в этой сказке, где вы плакали, и никогда не вернётесь на Землю. Бр-р-р-р!
Но ясно, что простые совы и собаки никогда бы не плакали так из-за вас. Если, скажем летом вы хотите сделать снеговик, но снега не будет, сколько бы вы ни плакали в этой ситуации? Или, если вы, решив совершить поездку по миру, пойдёте из дома по улице на юг чтобы вернуться по той же улице, но с севера и сделаете поворот у первого же дома – сколько бы вы ни плакали, вы домой не вернётесь.
Теперь, внимание! Выключить лампочки и свечи, опустить шторы и приготовьтесь к работе. Это уже не ваша комната с игрушками, разбросанными на полу. Вы не ребенок, который любит, влезать на старую шелковицу во дворе. И родное небо покажется вам не знакомым.
Это ракета-сказка. Вы храбрый путешественник мира. Небо, это странное небо – сказочный мир.
Остается только закрыть глаза и прошептать:
Летим – и летим – и летим – в ракете
к этой радостной планете
населенной сегодня замечательными историями...
--- --- ---