Кружится, кружится, кружится вихрь осенний,
Ветер влюблённый запутался в мокрых ветвях,
Осени преданный страж, а порою и пленник,
Песню свою исполняет на струнах дождя.
Медленно, медленно, медленно капает время,
Что-то на стёклах рисует художник босой,
Это ноябрь грустит и теряет терпенье,
В окна бросаясь последнею жёлтой листвой.
Как же мне, как же найти эту точку возврата?
Ветер сорвался с цепи и летит до небес...
Это холодная осень опять виновата,
Что без любви и тепла так состарился лес.
(06.11.2013)
Где-то в лесу заблудился наш ветер влюбленный, -
вырвется он и найдет нас в начале зимы!
"Верьте же в чудо!" - шумят нам осенние клены...
"Что ж остается?" - смеясь, соглашаемся мы...
(В.Козуля)
стихотворение в переводе на болгарский язык
Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ТАЗИ ЕСЕН СТУДЕНА, ПАК ТЯ Е ВИНОВНА...
Вие се, вие се, вие се вятърът есенен,
губи се вятърът влюбен в мокрите клони.
Страж предан на есента, а пленник понякога,
своята песен той пее на дъждовните струни.
Бавно, бавно, бавно, капе си времето,
нещо рисува художникът бос на стъклата.
Този ноември тъгува, губи търпение
и хвърля в прозореца сетните жълти листа.
Как аз, как да намеря таз точка възвратна?
Вятърът удря със прът и лети до небето.
Тази есен студена, пак тя е виновна,
че без любов, топлина, състари се гората.