Ела, приятел и седни!
Сама да пия ми е скучно.
Днес всяка глътка ми горчи,
а мисълта ми диша трудно.
Да ти налея ли едно?
Звъна на чашите да чуя.
От викове и хорско зло
душицата ми стана глуха.
Пийни, де! Глътчица поне!
Не гледай празната ми чаша.
Там мъката ми пие, не
болящата за огън жажда.