2
Потеглило на път Мишлето
да търси слава под небето.
Вървяло, колкото вървяло,
и песничката си запяло:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно.
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
А слънце огнено, засмяно,
показало се рано - рано.
Пчелички смели полетели
да търсят по цветенца бели
прашец за медените пити,
в хралупи на дървета скрити,
където стражите стояли
да пазят пити натежали.
По дълга мравешка пътека,
чевръсти и с походка лека,
товар нарамили, щастливи,
вървели мравки работливи -
зрънца си носели, да има
храна за дълга, люта зима.
Поспряло се за миг Мишлето,
зарадвало му се сърцето.
-Здравейте, мравки работливи!
Бъдете бодри, здрави, живи!
кажете, моля ви, да зная,
на вашата пътека края!
Къде зрънца да си намеря,
че целият от глад треперя!
-Ей там, в пожънатата нива
пътеката ни се извива.
Ще найдеш там зрънца безброй,
върви, напразно тук не стой!
Мишлето тръгнало полека
по тази мравешка пътека,
да види докъде отива
веригата от мравки жива.
И ето, че се озовало
сред нива житна и разбрало
защо дотук, задружни, потни,
пристигат мравките работни.
Зрънца блестели по земята
след жътва златна и богата.
Похапнало добре Мишлето
и тръгнало натам, където
юначното сърце го води -
през трудности и през несгоди.
От слънце ярко заслепено,
от пътя дълъг уморено,
полегнало да си почине,
додето жегата премине.
Но както сладичко си спяло,
носленцето го засърбяло.
Усетило, че нещо става,
че зла беда го застрашава...
/Следва продължение./