Мишлето - шампион

   
         1
Живяло някога в полето
Мишленце сивичко, напето,
с усмивка хитра, дяволита,
с опашчица назад извита,
с очички като две звездички,
с ушенца като две листенца,
с мустаче тънко на юначе
и зъбки остри на гризаче.

Обичали го татко, мама,
с любов дарявали го двама,
да може тяхното дете
щастливо, умно да расте,
да стане силно, ловко, здраво,
да бъде като лъв направо
и волята си да калява,
та винаги да побеждава.

Така пораснало детето,
най- храброто Мишле в полето,
и станало прочут спортист -
борец, боксьор и каратист.
Класирало се все начело
и титла шампионска взело!
Невиждан бил духът му боен,
съперник нямало достоен!

И чудело се що да стори,
с какъв противник да се бори.
Привличал го светът голям -
да срещне трудностите там,
затуй решило да поскита,
живота труден да опита,
да търси, както подобава,
геройски подвизи и слава.

-Не тръгвай - казвала му мама,-
че дебне там беда голяма!
-Не тръгвай - молел го и татко,-
къде ще идеш, чедо сладко?
Там змии, щъркели и котки,
наглед любезни, мили, кротки,
са наши страшни врагове,
жестоки, диви зверове!

-Почакайте, не ща да споря!
Така решил съм, тъй ще сторя!
Аз вярвам в силите си млади,
не плашат ме злини, прегради!
Но знайте! Пак ще се завърна
и вас отново ще прегърна,
щастливи пак ще заживеем
и песни всеки ден ще пеем.

Те дълго спорили, кроили
и най - накрая тъй решили:
Мишлето нека да поскита,
живота труден да опита,
че той учител е голям,
че опит ще натрупа там
и ум, и мъдрост ще добие
как трудностите да надвие.

/Следва продължение/