3
Подскочило завчас! О, Боже!
Пожар ли е това? Как може!
Езици огнени пламтели,
към него лакомо пълзели
и нямало къде да бяга.
А огънят ръце протяга,
след миг един ще го събори,
на черен въглен ще го стори!
Но нашето Мишленце смело
не бе напразно път поело
със трудностите да се бори.
Без думичка да проговори,
засилило се, полетяло,
във въздуха се превъртяло
и тупнало след полет кратък
далече, някъде оттатък,
сред сажди, изгоряла слама,
където огън вече няма.
Макар и цяло почерняло,
напред и все напред вървяло
и мислело каква поука
се крие в в тази случка тука.
Навярно вече сте разбрали:
в гората огън се не пали,
че огънят шега не знае,
наказва всеки, що нехае.
Прилича той на бясна хала,
към жертвата си полетяла.
От сажди черно почерняло,
Мишлето смело пак запяло:
"Аз Мишле съм умно, славно,
весело, добро, забавно.
Трудностите побеждавам
и така се закалявам!"
Навлязло в селската ливада
с тревичка мека, сочна, млада.
Изтрило си с ръка лицето,
погледнало с любов небето,
на Бога то благодарило,
че от бедата се спасило.
Поседнало да си отдъхне,
ветрец прохладен да го лъхне,
а после с нови сили пресни
да търси случки интересни.
Но дяволската мишеловка -
Змия изкусна, хитра, ловка,
Мишлето тихо приближила
и с глас измамен заредила:
-Мишленце сладичко на кака,
отдавна кака тук те чака.
Ела при мене да те гушна,
гальовни думи да ти шушна!
Ах, колко много те обичам,
затуй така след тебе тичам!
-Познавам твоето коварство,
прехваленото ти другарство.
Не можеш да ме убедиш,
че за добро след мен вървиш.
А в твоя образ "мил" и "драг"
аз виждам най - опасен враг!
Така отвърнало Мишлето
и пак поело през полето.
След него бързала Змията,
надигнала от яд главата.
Как искала да го настигне
и да го глътне, без да мигне!
Но който гроб на друг копае,
сам пада в него, то се знае...
/Следва продължение/