Самота

Самота,самота,самота...
Само тя е отсъдено,знам,
да ме следва по пътя ми,няма,
едноока,със чело - тъга
и със пръсти - прозирни кристали.

Самота,самота,самота...
В своето царство без цвят -пустота,
тя ли води ме,няма?
Или следва ме сляпо в нощта -
сянка бледна на мойта душа.