Навярно още дълго ще съм в тъмнина.
Навярно ще ми е студено тъй самичка.
Навярно ще потънат думи във тишина.
Навярно ще си събирам оцелели срички.
И небе провисна,а опърпано от болка.
И вятър вее с` сняг, а ад е във душата.
И полита птица,а пада с кършени крила.
И стон отрова, вие тя,а как ридае свита.
Ще мина магистрали- все на път за тебе.
Ще се стана вятър,теб за да те достигна.
Ще те погаля нежно,нали съм вече повей.
Ще моля чак тогава в ръцете ти да стихна.