7
Останало само Мишлето,
разнежило му се сърцето.
Постигнало си то мечтата,
доказало си хитрината
и силата, и ловкостта,
и волята, и смелостта.
За старците му дожаляло,
да им помогне пожелало.
Така възпитано било -
да бори се със всяко зло.
Добро решило да направи -
от всички мишки да избави
стопаните на тази къща,
когато тръгне да се връща.
Отправило се към хамбара-
една голяма сграда стара,
събрало мишките домашни,
надумало им думи страшни:
-Ах, вие, долни готовани,
крадци сте всички тук събрани!
Лежите си доволни, сити,
сред чуждите богатства скрити.
Не иска никой и да знае,
че чужда собственост това е,
че който чуждото краде,
не бива просто да яде!
-А ти какъв си, кой си, що си?-
засипали го със въпроси.
Защо са тези груби думи,
изстреляни като куршуми?
Тук имаме си главатар,
на всички мишки господар.
Ще каже той добро какво е,
кое е чуждо или свое.
Така научени сме ние -
на тайно място да се крием,
каквото найдем, да крадем,
а после да си го ядем!
Дошъл Мишокът - главатар,
на всички мишки господар.
Народът миши път му сторил,
а той спокойно заговорил:
-Мишлето полско право казва -
законът трябва да се спазва.
Отдавна знам, преди години
в полето имахме роднини.
Живеехме си там свободно -
там беше жилището родно.
Но дойде зима снеговита,
земята стегна - в лед покрита,
умирахме от студ и глад,
затуй дойдохме в този склад.
Намерихме подслон, храна,
убежище и топлина.
Да, хората не ни обичат,
злосторници ни те наричат.
В капани хващат ни, убиват,
с отрова племето затриват.
За котките да не говорим -
не можем с тях да се преборим!
/Следва продължение?