„ЯКО ФЕНИКС”
Ангелина Соломко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАТО ФЕНИКС
Актьорите чезнат... Актьорите чезнат...
Помръкват съзвездия, залези звездни...
С билети за влак, в самолети, далечно...
Отиват си устремно с полета Вечност.
Ездачи са те, в стратосфера препускат,
усмивки в дома ти по вятъра пускат,
отиват си, дали позлата на храма
и взели след смъртен двубой девет грама...
До гърлото в блато и с кал слепоочна
отиват си, милите, простичко, точно,
към буйни реки по прощални пътечки,
спасявайки някой, за някого пречка,
на някого късайки в пропаст пунктира,
обливайки някого с мъка всемирна,
възпирайки някого гръб да превива,
дарявайки някого с гроб по-обширен...
Отиват си кротко по стръмни превали,
пътеки, подмоли, победи, провали...
Отиват в бездънни места непознати...
Кафето на масата... Зее вратата...
Актьорите чезнат... Нима е възможно?
Със залези, с краткото лято тревожно.
Там синята вис е в дантели, там даже
душите текат в многоцветни миражи...
С делата си земни събрали рубини,
душите им пеят в съдби и картини –
актьорите тръгват си телом от сцена,
но Феникс безсмъртен е техният гений...
Ударения
КАТО ФЕНИКС
Актьо́рите че́знат... Актьо́рите че́знат...
Помръ́кват съзве́здия, за́лези зве́здни...
С биле́ти за вла́к, в самоле́ти, дале́чно...
Оти́ват си у́стремно с по́лета Ве́чност.
Езда́чи са те́, в стратосфе́ра препу́скат,
усми́вки в дома́ ти по вя́търа пу́скат,
оти́ват си, да́ли позла́та на хра́ма
и взе́ли след смъ́ртен двубо́й де́вет гра́ма...
До гъ́рлото в бла́то и с ка́л слепоо́чна
оти́ват си, ми́лите, про́стичко, то́чно,
към бу́йни реки́ по прошта́лни пъте́чки,
спася́вайки ня́кой, за ня́кого пре́чка,
на ня́кого къ́сайки в про́паст пункти́ра,
обли́вайки ня́кого с мъ́ка всеми́рна,
възпи́райки ня́кого гръ́б да преви́ва,
даря́вайки ня́кого с гро́б по-обши́рен...
Оти́ват си кро́тко по стръ́мни прева́ли,
пъте́ки, подмо́ли, побе́ди, прова́ли...
Оти́ват в бездъ́нни места́ непозна́ти...
Кафе́то на ма́сата... Зе́е врата́та...
Актьо́рите че́знат... Нима́ е възмо́жно?
Със за́лези, с кра́ткото ля́то трево́жно.
Там си́нята ви́с е в данте́ли, там да́же
души́те тека́т в многоцве́тни мира́жи...
С дела́та си зе́мни събра́ли руби́ни,
души́те им пе́ят в съдби́ и карти́ни –
актьо́рите тръ́гват си те́лом от сце́на,
но Фе́никс безсмъ́ртен е те́хният ге́ний...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ангелина Соломко
ЯКО ФЕНИКС
Уходят актёры... уходят актёры...
И блекнут созвездья, и падают зори...
С билетом на поезд, садясь в самолёты...
И так устремляются в Вечность полёты.
Верхом, на скаку, в стратосферу врываясь,
Улыбкой твой дом на ветру озаряя,
Уходят, воздвигнув прекрасные храмы,
Иль в схватке смертельной поймав девять граммов...
В грязи на висках и по горло в болоте...
Уходят, как все мы уходим с работы...
Уходят, бросаясь то в бурные реки,
Кого-то спасая, кому-то – помехой,
Кому-то срезая в ту пропасть пунктиры,
Кого-то толкая в кручиницу мира!
Кому-то претя перед злом сгибать спину,
Кому-то копая пошире могилу...
Уходят, скользя по крутым перевалам,
по тропам, по трапам, по тронам, по тралам...
Уходят в пространство, бездонно, безвидно...
На столике кофе... дверь настежь открыта...
Актёры уходят... возможно ли это?
Где солнце заходит, где прячется лето,
Где синяя даль облеклась кружевами...
Там души текут многоцветными снами...
А сущим земным – собирать те рубины;
Поющие души звучат в их картинах:
Актёры уходят лишь телом со сцены –
Как Феникс из пепла, над миром их гений...
http://www.stihi.ru/2013/10/12/905
---------------
Поетесата Ангелина Соломко е завършила висше филологическо образование в Москва. Работила е като коректор и кореспондент в няколко московски и регионални издания. Преподавател е по църковно-славянски език в духовни общности в Русия и Украйна. Публикувала е свои стихове в списания и алманаси. Участвала е в международни литературни семинари и поетически фестивали, носителка е на литературни отличия. Автор е на стихосбирката „Шумят тысячелетий воды” (2013 г.).