Колко бързо времето измина:
стана Радко на една година!
Даже Мечо гледа го със страх,
кучето мълчи - не казва "Баф".
Сам върви, разхожда се на воля,
обикаля стаите и хола,
бърза да надникне тук и там -
нали вече е юнак голям!...
Двайсет думички с устичка казва,
а пък другите неща показва.
Тропа, скача, пляска със ръце,
поиграва весело хорце.
Тортата за празника е чудна,
но поставя му задача трудна:
как да духне силно със уста-
да угасне изведнъж свещта!