Къде е твоята победа,
докато гаснеш в самота?
Не можеш слънцето да гледаш,
обрекла се на тъмнина.
Къде е твоята победа,
щом стихва влюбено сърце,
сковано в сън жесток и леден,
без топли, ласкави ръце?
Мъгла измамна е обзела
и разум, и сърце, и дух…
Навярно днес ти липсва смелост
да изкрещиш: „Аз бях дотук!”
А може би е недостъпна
за теб голямата любов?
Не позволявай да я стъпчат,
бори се с порив огнен, нов!
А любовта е безусловна
и не понася фалш, лъжи,
нито притворството покорно,
с които я наказваш ти,
повярвала в миражи дивни,
в една идилия добра…
Пак бродиш в своята пустиня,
но там я няма любовта.
И огънчето там го няма,
и няма любещи ръце.
Не може без любов голяма
от зрънце цвете да расте.
Къде е светлината бяла
в лика ти озарен и чист?
Навярно тя е ослепяла
и вижда само празен лист,
на който нищичко не пише –
ни радост, обич, ни тъга…
Защо са чувствата излишни,
когато можеш и така?!
В безпътица и мрак се луташ.
Не можеш ни за миг да спреш.
Спасителят го няма тука.
В теб Господ имa ли въобще?