В том месте, где кончается любовь –
Живут другие чувства и желанья,
Тоска и скука, боли и страданья…
Удел их скорбный, сколь ни суесловь.
Но хочется сквозь плесень бытия
Увидеть солнца луч, как луч надежды
На то, что повторится, как и прежде
И любим мы как раньше – ты и я.
Не хоронить пришли мы в этот мир,
А возрождать, рожать на свет иное,
Что воссияв над миром, беды смоет
И счастьем вновь заполнится эфир.
ЛЪЧ НАДЕЖДА
Превод: Радко Стоянов
Оттам, където свършва любовта,
започват други чувства и желания,
тъга и скука, болка и страдание…
И участ скръбна като суеслов.
Но искаме през гнилия живот
да видим слънчев лъч като надежда,
която към предишното отвежда,
и пак да бъдем двама – ти и аз.
Не да погребваме във този свят,
дошли сме нещо светло да открием,
да възсияе то, бедите да изтрием,
щастливи пак сърцата да пламтят!