СЕТИВА
Съдбата
хищница е груба.
Разкъсва времето без лай.
И ръфа го.
А аз те губя
разпъната от Ад до Рай.
И мрака съм
на самотата.
И драма на скалъпен фарс.
Затварям тихо сетивата
на спомен
от несбъднат валс.
Съдбата
неразбрана жрица,
с твоя огън
в мен гори.
И с хъс на влюбена вълчица
събира вихрите добри.
Разчувствана, събаря маски.
Разголена нощта искри.
С очите ти
вълшебни ласки
разстила.
И с любов ме скри.
2.12.2013г.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Судьба моя
Как хищник зла и груба
Пускает время на раздрай
Уходишь ты
Меня забудешь
Мой Ад и Рай. Мой Ад и Рай.
И мне во мраке
Одиночеств
Мелькнёт, как скальпель траги-фарс
И память драмы этой хочет
И белый вальс и белый вальс.
Судьба
Таинственная жрица,
Твоим огнём
Во мне горит
И как влюблённая волчица
Под вихри снежные кружит.
В порыве чувств все сбросив маски
Ночь обнажённая искрит
В твоих глазах любви ласки
Их и за звёздами не скрыть.