Мелодия дивна в простора звъни
и стихва блажена вселената цяла!
Разливат се звуци на нежни вълни -
девойка красива е песен запяла...
Каква ли е тази неземна магия,
която в народната песен се крие?
От Рая ли идва вълшебният глас,
та чувства божествени ражда у нас?
Народната песен аз слушам в омая:
не зная къде съм, летя и мечтая,
препускам над дивни поля и гори,
заспивам на люлки от светли зари...
Народните ритми кръвта ми разгарят,
с незнайните сили във мен разговарят-
за бури, вихрушки, звезди и мечти,
за обич, която в сърцата пламти...
И бликат, и пеят омайните сили,
със корени яки душата обвили!
Те носят пламтящия огън свещен
от минало славно до днешния ден!