Аркадий Белкин
В музее Пушкина на Мойке
http://www.stihi.ru/2009/07/26/702
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
В музея на Пушкин на Мойка
Докараха го тук от Черната река,
бе цял във кърви,
стенеше от болки.
Свещи горяха с гробна светлина,
компресите му – ледени отломки.
Умирайки той шепнеше:
„прости,
животът вече
свършил е за мене“.
Жена, деца – със сълзи на очи,
стояха в кръг, от мъка нажалени.
Тълпеше се смутеният народ
по улицата и отпред - в антрето...
Разказвайки това,
екскурзовод,
заплакваше
за дните сетни на ПОЕТА.
---------------
ДокАраха го тУк от ЧЕрната рекА,
бе цЯл във кЪрви,
стЕнеше от бОлки.
СвещИ горЯха с грОбна светлинА,
компрЕсите му – лЕдени отлОмки.
УмИрайки той шЕпнеше:
„простИ,
живОтът вЕче
свЪршил е за мЕне“.
ЖенА, децА – със сЪлзи на очИ,
стоЯха в крЪг, от мЪка нажалЕни.
ТълпЕше се смутЕният нарОд
по Улицата и отпрЕд - в антрЕто...
РазкАзвайки товА,
екскурзовОд,
заплАкваше
за днИте сЕтни на ПОЕТА.
В музее Пушкина на Мойке
Сюда его примчали с Черной речки,
Был весь в крови он
и стонал от боли.
Зажгли в квартире траурные свечи
И на компрессы в речке лед кололи.
Здесь, умирая,он шептал:
"прощайте,
Дышать мне трудно,
жизнь завершена".
Вокруг стояли в горе и печали
Заплаканные дети и жена.
Толпился здесь взволнованный народ -
На улице и в комнатах передних...
И плакал каждый раз
экскурсовод,
Когда рассказывал
о днях ЕГО последних.