Беше вчера. Глътка вода
и поглед на изток,
шапка, умерена усмивка,
следи от стъпки на немска
овчарка...
Прозрачна съм -
сгуших любимия стих,
бистрата сълза
и всичко, което трябва
за ръцете ни,
ако се докоснат.
Изхвърлих всички възклицания,
заредих се само
с поглед
и с него ще питам:
- Можеш ли да обичаш,
трудни човече?