Не могу без тебя, не живу, не дышу!
Словно загнанный зверь, в клетке жизни скитаюсь...
Я тебе каждый день - прямо в сердце пишу,
прямо в сердце целую, душой прижимаюсь!
Не могу без тебя...комом сдавлена грудь,
Задыхаюсь от воздуха дико - чужого...
А мне б к волосам твоим, к коже прильнуть,
И дышать и дышать...не промолвив ни слова!
Не могу без тебя, без улыбки твоей,
Я с ее миражем все рассветы встречаю!
Сколько нужно еще промозглых ночей?
Сколько дней пустоты еще нас разлучает?
Не могу без тебя...без родных, милых глаз,
этой зелени свет
Не заменит трава и морская безбрежность!
Я искала тебя - сотни зим, сотни лет,
Чтобы слиться навек, чтоб дарить тебе нежность...
НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ
Превод: Радко Стоянов
Аз не мога без тебе да дишам дори!
Като звяр съм подгонен,във клетка натикан...
А в сърцето ми всеки ден огън гори
и целувките твои аз всеки ден искам!
Аз не мога...в гърдите ми камък тежи
и задъхвам се, въздуха див не понасям!
А косите ти как да погаля, кажи!
Как да дишам, да дишам, без дума да кажа?
Аз не мога без тебе, без погледа твой,
със усмивката твоя зората посрещам.
Още колко ли нощи ще страдам безброй?
Още колко ли дни пустотата ще сещам?
Аз не мога без тебе, без твойте очи,
и без тази пленителна морска безбрежност.
Аз те искам - да бъдеш със мене докрай,
да се слееш навеки със моята нежност...