Рано сутринта в неделя
вдигнаха ме от постеля:
-Стига толкова спане,
днес ще правим кръщене!
Бяла блузка, черна връзка,
мама ме с парфюми пръска,
баба дава ми бонбон
и ми слага панталон.
Ето, всички пременени,
тръгват весели, засмени
и отиват право там-
в Божия църковен храм.
Дядо поп към нас поглежда
и ни ей така подрежда:
татко, мама, в нея аз,
кръстниците пък до нас,
а отдясно, натъкмени,
двете баби са строени.
Гостите навред стоят,
погледите им блестят.
Дядо поп приказва нещо
мило, топло и горещо,
после пее, пак чете
за роденото дете.
На челото кръст ми прави,
с Бога да сме силни, здрави.
В купела ме потопи,
после с кърпа ме изтри.
Кръстникът ръце разтвори
и високо изговори:
-Първа рожба, първи син,
името му е Велин!
Господ здраве да му дава,
дълголетие и слава!
После питата разчупват,
гостите накуп се струпват-
всеки чака своя ред
да похапне питка с мед.
В къщи веселба ни чака,
чак додето дойде мрака-
песни, танци и игри,
много пожелания добри:
-Здрав да бъде, закален,
към победи устремен!
-Да е смел, добър, обичан,
в работата да е личен!
-Да е умен, силен, упорит,
да не пада с гръб превит!
-Сто години да живее,
златно слънце да го грее!
После ядоха и пиха,
до среднощ се веселиха...