Как царственно сияют купола!
Горит на них огнями позолота.
Слышны округе всей колокола,
О вечной жизни чтоб подумал кто-то.
Торжественный их слышен перезвон,
Указывая к храму путь-дорогу.
Идёт туда народ со всех сторон,
В молитве вечной обратиться к Богу.
Соприкоснуться с Вечностью на миг
И с трепетом взирая на Святыни,
Понять, как необъятен и Велик
Подлунный мир, с седых веков до ныне...
КАК ЦАРСТВЕНО СИЯЕ КУПОЛА…
Превод: Радко Стоянов
Как царствено сияе и блести!
Как грее само в огнена позлата!
Примамващо камбаните звънят,
напомнят ни да си спасим душата.
Вълшебен е тържественият звън –
към храма води светлата пътека.
Приижда на вълни народ отвън-
на Бога да се моли за утеха.
Докоснал се до вечността за миг,
със трепет вглеждайки се в светлината,
разбираш, че безкраен и Велик
е този свят красив на Необята…