Пак е вечер. Прибирам се сам.
Единствено котката
отново, вярно, чака ме в къщи.
Ще й купя малко салам.
А после, докато й се хваля,
колко днеска бил съм голям,
тя ще мърка
доволна, щастлива в ръце ми...
Не зарад салама. Не можеш със салам
котка излъга, ни любовта й да купиш.
А зарад верността ми. Тя ме чака.
И аз се завръщам, винаги, там.