Осенняя элегия. ЯКОВ БАСТ

Радко Стоянов 2
А любовь – как стрела, что вонзается в сердце нежданно…
Ждёшь осколков гранаты, с которой сорвали чеку.
Можно счастье поймать, "улетая" в сплошную нирвану,
Или падать в сугроб, затухая костром на снегу…

Эти радость и боль не подвластны ни аду, ни раю.
Ведь любовь не купить ни за золото, ни за рубли…
Неизвестен закон, по которому нас выбирают,
Что бросает тебя без оглядки в объятья мои…

Ты прижалась ко мне, на щеке ощущаю дыханье,
И приятно щекочет воздушная грива волос…
А за окнами осень выводит свои завыванья,
Наступившая ночь строит в «завтра» из времени мост…

Погружаюсь в тебя, растворяюсь в тебе без остатка…
За окном с неба бьёт монотонным октябрьским дождём…
Остывает глинтвейн и блестит в темноте шоколадка,
На диване под пледом в обнимку воркуем вдвоём…

Пусть так будет всегда, до скончания нашего века…
А когда мы уйдём в лучший мир, воспарив в облака,
Из баланса любви будут вычтены два человека,
В перекличке влюблённых появится наша строка…


ЕСЕННА ЕЛЕГИЯ

Превод: Радко Стоянов

Любовта е стрела, що внезапно сърцето пронизва…
И очакваш граната да смъкне горещия клин.
Дали щастие значи да бъдеш в света на нирвана,
или в пряспа да паднеш и огъня да угасиш…

Тази радост и болка не става за ада и рая.
И не можеш любов да си купиш със злато, с пари…
Неизвестен закон е, по който ни нас предпочитат,
да те хвърлят небрежно в щастливите мои ръце…

Притаена към мойто лице, ти усещаш как дишам,
гъделичка ме нежната грива  на  твойта коса…
Зад прозореца вече разлива се есенна киша,
а нощта се протака, прокарва към утрото мост…

Потопявам се в тебе, разтварям се в теб без остатък…
По стъклата почуква във такт октомврийският дъжд…
И изстива глинтвейна, блести в тъмнота шоколадка,
на дивана, в прегръдка, си гукаме двамата с теб…

О, така нека бъде до края на нашето време…
А когато преминем към другия приказен свят,
от баланса любовен ще бъдат приспаднати двама,
за проверка последна ще дойде и нашият ред…