СЪРЦЕ
Сърцето не иска да знае,
каквото нарежда умът,
в забраните тайно мечтае,
разделите мрази до смърт.
Сърцето – другар в самотата!
Сърцето – приятел по път!
Сърцето не иска да чака
и все изпреварва умът.
То знае кога да говори,
то знае кога да мълчи,
то никога няма да спори,
говори ти само с очи.
То знае кога да изчаква,
кога да се хвърля във бой,
понякога тихо проплаква
с гласа си забравен, но свой.
И даже във сънния ритъм,
във пулса забавен и лек,
не може да бие накриво,
а точно и само за теб.
То цяло – завинаги цяло,
в живота ни полувенчат.
Не спира за щяло-нещяло,
не слага на чувствата крак.
Без него земята е пуста,
то – слънце във всеки човек,
сърцата на другите чувства
за тях се превръща в Поет.
Мария Шандуркова