От градски въздух и от градски грижи
кръвта и цветовете в мен изстиват.
Но идва гръм… и облакът се движи,
и трескави пространства се откриват.
На рамото ми падат дъждовете...
О, търпеливи дъждове на юни,
измивате ми вий сега ръцете,
приличащи на есенни петунии.
И аз се вглеждам през цвета ви млечен,
люлян от ваште звуци мимолетни,
защото знам – във утрото далече
над моя град небето ще е цветно.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
От суеты и городского чванства
Во мне прекрасное тихонько остывает
Но гром идёт и треснули пространства
И небеса иные открывает.
Меня осыпало июньскими дождями.
О, как они тревожили июни…
Я капли трогал бледными руками
И воровал их у ромашек и петуний.
Раскрыв глаза смотрю на сад замлечный
В восторге от гармоний мимолётных
Уверен – будет утро, дождь не вечен
И наше небо будет разноцветным.