/Коледна народна песен/
Седнала е Стана мома,
Стано моме, коладе ле,
в градинчица, под дюлчица,
Стано моме, коладе ле,
да си шие сипав ръкав,
Стано моме, коладе ле,
сипав ръкав годенишки,
Стано моме, коладе ле.
Хем си шие, хем си пее,
Стано моме, коладе ле.
Де я зачу пъстър славей,
Стано моме, коладе ле,
той на Стана проговаря,
Стано моме, коладе ле:
-Хайде, Стано, хайде моме,
Стано моме, коладе ле,
хайде да се надпяваме,
Стано моме, коладе ле.
Щом ме, Стано, ти надпееш,
Стано моме, коладе ле,
ще ми вземеш дясно крилце,
Стано моме, коладе ле,
дясно крилце, пъстро перце,
Стано моме, коладе ле.
Щом те, Стано, аз надпея,
Стано моме, коладе ле,
ще ти взема сипав ръкав,
Стано моме, коладе ле,
сипав ръкав годенишки,
Стано моме, коладе ле.
Пели два дни,пели три дни,
Стано моме, коладе ле,
Стана славея надпяла,
Стано моме, коладе ле.
Стана славей проговаря,
Стано моме, коладе ле:
-Дар да ти е дясно крилце,
Стано моме, коладе ле,
дясно крилце, пъстро перце,
Стано моме, коладе ле!...
Хай, наздраве, Стано моме,
Стано моме, коладе ле,
и на тебе, млад стопанин,
Стано моме, коладе ле!...