Все повече понякога...

Георги Чобанов
Понякога сънувам кратко,
а друг път - дълго и безсмисъл,
в съня ли си ми - тъй е сладко,
не си ли там - сънят е кисел.
Ей тъй, понякога сънувам,
и сън е - еротично сочен,
не ми се буди и бленувам,
небивалици в сън порочен...
Понякога сънят е унес -
секунди трае, а са вечност,
разбуждам се - и сякаш днес е,
вчерашната ти обреченост...
Понякога - без сън са нощи,
подир им дните - сякаш болни,
питлаят стъпчици немощни,
дали в съня ще са доволни...
И като дните сам съм вече -
питлая мисли към съня си,
едно разбудено човече,
недосънувало мига си...