Единствена

Радко Стоянов 2
Поглеждам към морето синьо,
поглеждам твоите очи
и сякаш ме опива вино,
което празнично звучи!

Ще тръгнем с лодка през морето,
през тези шеметни вълни,
ще спрем на острова, където
безгрижно времето лети.

Дали ще има път обратен,
дали ще жалим за света?
Във този космос необятен
единствена е любовта!