Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди,
в тишината като цвят се ронят
и покриват твоите гърди.
Пламнала от звездната омая,
като лунна фея грееш ти.
Аз те викам, искам да узная
има ли ме в твоите мечти!
Сън ли е това или наяве-
пита моето сърце света.
Тази приказка не се забравя-
може би това е любовта?
Стъпките ми стъпките ти гонят,
тихо падат белите звезди.
В тишината като цвят се ронят
най- прекрасните ми земни дни...