Никола Вапцаров
ВЕСНА
Переклад з болгарської Любові Цай
Голуби гуркочуть
в нашому ліску.
Срібні пера ронять
на траву м’яку.
І мені так легко –
в небо б я злетів,
чую крил бентежність
і небесний
спів.
В ялинкових кронах
сонце променить.
Я заплющу очі
на щасливу мить.
Знов відчую ясно,
що прийшла вона,
і мне цілує
трепетно весна.
Вільно кружеляє птаство в небесах.
Крилами малює серпантинний шлях.
Гімном урочистим пісня їх луна,
день новий з собою принесе вона.
Оригінал:
Никола Вапцаров ПРОЛЕТ
Гълъбите гукат
в близката гора.
По тревата падат
сребърни пера.
Мене ми е леко
като никой път –
чувствам се ефирен,
чувствам се
без плът.
През елите бликат
слънчеви лъчи.
Ще затворя свойте
блеснали очи,
но пак ще усетя
с чудна яснота,
как ще ме целуне
топло пролетта.
Волно във простора птиците летят.
Пеят и извиват серпантинен път.
В песента познавам химна вдъхновен,
с който ще посрещнем утрешния ден.
Източник:
Издание: Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова