Привикнахме със себе си... Кога ли
престана от любов да ни боли?
Очите ми са кротко огледало,
в което се оглеждаш кротко ти...
Привикнахме... Дори не ни е тъжно
през делници, през облаци и дим.
Земята ни по принцип е окръжност
и ние във кръга й се въртим.
По навик се целуваме за сбогом,
денят ни – безнадеждно повторим,
и само тук-там някоя тревога
ни пази като мъртви да заспим.
Отдавна прецъфтяхме като вишни,
животът ни привикна на хазарт.
Сърцата ни – петнадесетгодишни,
сега разцъфват само за инфаркт.
Навярно някой ден ще се изправим
за нова обич и за полет нов.
Ще полудеем пак... Но дотогава...
И навикът е форма на любов!