Деревянная избушка давней памяти моей.
Рождество. Метель. Опушка
Леса дивного. Ветвей
Лапы тяжко из-под снега
Вырываются ко мне.
Убегу. Умчусь. Уеду
По морозцу при луне.
Тихо-тихо скажет мама:
"Никуда не уезжай."
Но умчался я упрямо
На земли далекий край.
Не нашел сиянье света.
Пустота. И чужд пейзаж.
КАнуло давно уж в Лету
То письмо :"Я вечно Ваш..."
Улеглись метели, бури.
Дача в соснах спит в тиши.
Где же скрылся конь каурый пламенной моей души?
2004г.
Перевод этого стихотворения на болгарский язык:
Мне очень понравилось Ваше стихотворение и его перевела. Спосибо большое!
Антон Паралингов
Вихърът на моята любов
http://www.stihi.ru/2014/04/11/4431
Перевод: Марии Шандурковой
Дървената ни колибка
спомен жив във паметта.
Рождество. В гората дивна
буря, клони под снега
се изтръгват, сякаш лапи
се насочват те към мен.
Ще избягам, ще се махна
в някой лунен мрак студен.
Тихо-тихо мама шепне:
"Не отивай ти сега."
Но отлитнах неусетно
към далечната земя.
Не намерих блясък чуден.
Пустота и чужд пейзаж.
И отдавна се загуби
писаното: "...вечно Ваш..."
Спряха вихри, снежни бури.
Тъне вилата ми в тишина.
А къде е конят буен
в пламенната ми душа?
------
ДЪрвената ни колИбка
спОмен жИв във паметтА.
РождествО. В горАта дИвна
бУря, клОни под снегА
се изтрЪгват, сЯкаш лАпи
се насОчват те към мЕн.
Ще избЯгам, ще се мАхна
в нЯкой лУнен мрАк студЕн.
Тихо-тИхо мАма шЕпне:
"Не отИвай ти сегА."
Но отлИтнах неусЕтно
към далЕчната земЯ.
Не намЕрих блЯсък чУден.
ПустотА и чУжд пейзАж.
И отдАвна се загУби
пИсаното: "...вЕчно ВАш..."
СпрЯха вИхри, снЕжни бУри.
ТЪне вИлата ми в тишинА.
А къдЕ е кОнят бУен
в плАменната ми душА?
Для Альманаха "ЗОЛОТЫЕ ГЛАЗА", стихи о любви:
http://www.stihi.ru/2014/01/05/129